НАСА обяви екипажа на "Артемида II" - първите лунни астронавти от 50 години

[Българска страница]

04.04.2023 • Наука • Цивилизация • • • Майкъл Грешко •

https://www.nationalgeographic.bg/a/nasa-razkriva-ekipaza-na-artemi...

Обявяването им е крайъгълен камък в програмата, която има за цел да върне хората на Луната - като стъпало към Марс.

В края на 2024 г. четирима астронавти ще се качат на борда за изтрелване на ракетата Space Launch System на НАСА – показана тук по време на тестов полет през ноември за “Артемида II”, 10-дневна мисия около Луната. Съобщените от НАСА имена бележат първия лунен екипаж след повече от 50 години.

© Дан Уинтърс / NATIONAL GEOGRAPHIC

НАСА избра четиримата астронавти, които за първи път от пет десетилетия ще се впуснат в пътуване, което само 24 души са предприемали някога - около Луната и обратно на Земята. Новата лунна мисия на американската космическа агенция, наречена “Артемида II” (Artemis II), ще има екипаж, включващ първата жена, първия чернокож и първия неамериканец, напуснал ниска околоземна орбита.

Още през ноември 2024 г. астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох, и Джереми Хансен от Канадската космическа агенция (CSA) ще излетят на своята 10-дневна мисия. Екипажът, който включва трима пилоти и инженер, има задача да тества най-новия лунен космически кораб на НАСА, наречен “Орион”, по време на първия му полет с екипаж.

“Артемида II” ще проследи път, подобен на мисията “Аполо 8” от 1968 г. - първият пилотиран полет до Луната. След изстрелването астронавтите ще се отдалечат на около 380 000 км от Земята, в орбита около Луната. Техният поход ще помогне на НАСА да се подготви за “Артемида III” - мисия с екипаж до повърхността на Луната, която ще стартира не по-рано от края на 2025 г.

По време на мисията си през 2014 г. на борда на Международната космическа станция, командирът на “Артемида II” Рийд Уайзман регистрира почти 13 часа космически разходки.

© Алекс Герст / НАСА

„Днес сме тук с мисия да запознаем света с екипажа на “Артемида II”: четири имена, четирима изследователи, четирима мои приятели, които отговарят на призива още веднъж да излетят с ракета далеч от Земята и да начертаят курс около Луната“, казва астронавтът Джо Акаба, който участва в избора на екипажа. „Този полет ще бъде предизвикателство, но ние се изправяме пред това предизвикателство с увереността, че хората, които работят до нас, се справят със задачата.“

Обявяването на имената на екипажа е поредният крайъгълен камък за лунната програма “Артемида” на НАСА, чиято цел е да се изгради лунна база като полигон за подготовка за Марс. Преодолявайки закъснения, технически проблеми и надхвърляне на разходите, “Артемида” отбеляза голямо постижение с изстрелването на “Артемида I” през ноември миналата година - тестов полет без екипаж. Членовете на екипажа на “Артемида II” ще бъдат първите хора, летели на борда на ракетата Space Launch System (SLS) на НАСА и космически кораб “Орион”.

Въпреки че в гръцката митология Аполон и Артемида са брат и сестра, като лунни програми те се различават значително. “Аполо” е резултат от геополитическа конкуренция - космическата надпревара между САЩ и Съветския съюз. Надпреварата приключва с “Аполо 11”, а лунните полети са преустановени по-малко от четири години по-късно.

Вместо това, с “Артемида” НАСА преследва дългосрочна цел: да излезе извън Земята, за да остане. За разлика от “Аполо”, който се насочва към екваториалния регион на Луната, “Артемида” има за цел да изследва Южния полюс, където постоянно засенчените зони съдържат отлагания на лунна почва, богата на вода под формата на лед. Бъдещи мисии биха могли да събират този ресурс за производство на вода, кислород и ракетно гориво.

През август, преди изстрелването на “Артемида I”, тестовият полет без екипаж на ракетата Space Launch System и космическия кораб “Орион”, астронавти и кандидати за астронавти от САЩ и Канада се събраха пред стартовата площадка. За разлика от “Аполо”, "Артемида” ще лети включително с неамерикански астронавти.

© Ким Шифлет / НАСА

За да насърчи непрекъснатото изследване отвъд Земята, космическата агенция на САЩ си сътрудничи с други държави и разчита на частната индустрия. Ключови части от хардуера – включително сервизния модул на “Орион”, в който се помещава неговият основен двигател и слънчеви панели – идват от международни партньори, включително Европа, Канада и Япония. НАСА привлича и частни компании за превоз на оборудване, научна апаратура и дори астронавти до лунната повърхност.

Сини летателни костюми

Всеки от четиримата астронавти от мисията “Артемида II”, които ще се качат в капсулата “Орион”, внася години опит в ролята, която ще изпълнява на борда.

Командирът на мисията Рийд Уайзман, на 47 години, е капитан от ВМС на САЩ и опитен тестов пилот на усъвършенствани самолети, като F-35 Lightning II. През 2014 г. той изпълнява 165-дневна мисия до Международната космическа станция и е главен астронавт на НАСА от декември 2020 г. до ноември 2022 г. В тази роля Уайзман избира екипажи за мисии, но не може да лети. Той се завръща на активна летателна служба два дни преди изстрелването на „Артемида I“ — точно навреме за процедурата по избор на екипаж за „Артемида II“.

Пилотът на мисията Виктор Глоувър, на 46 години, е пилот-изпитател, летял на най-съвременни самолети с ВМС на САЩ повече от 21 години. Когато е избран за корпуса на астронавтите през 2013 г., роденият в Помона, Калифорния, е член на законодателния орган в Сената на САЩ. Глоувър е пилотът и втори командир на мисията “Крю-1” на НАСА и SpaceX до Международната космическа станция. По време на тази мисия Глоувър прекарва 168 дни в орбита, от ноември 2020 г. до май 2021 г.

„Това е много повече от просто обявяване на четири имена – трябва да отпразнуваме този момент в човешката история“, казва Глоувър по време на обявяването на екипажа. „Артемида II е повече от мисия до Луната и обратно. Това е повече от мисия, която трябва да се случи, преди да изпратим хора на повърхността на Луната - това е следващата стъпка от пътуването, което отвежда човечеството до Марс.”

Пилотът на “Артемида II” Виктор Глоувър прекара 168 дни в орбита по време на мисията си до Международната космическа станция от ноември 2020 г. до май 2021 г., като извърши четири излизания в открития космос.

© НАСА

Кристина Кох, на 44 години, е електроинженер по образование, родена в Гранд Рапидс, Мичиган, и израснала в Джаксънвил, Северна Каролина. След престой в Центъра за космически полети “Годард” на НАСА, тя живее една година в изследователската станция на Южния полюс на САЩ. След това продължава да работи в Лабораторията по приложна физика на Университета „Джонс Хопкинс“, където участва в мисията “Джуно” на НАСА и в научни бази, управлявани от Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA).

От март 2019 г. до февруари 2020 г. Кох извършва 328-дневна мисия на борда на Международната космическа станция, като до момента това е най-дългият самостоятелен космически полет на жена. През октомври 2019 г. Кох и колегата астронавт на НАСА Джесика Меир извършват първите само женски излизания в открития космос. В интервю за National Geographic през ноември Кох подчертава „колко страхотно е, че като вид, като човечество, ние предприемаме това точно сега – че смятаме това за толкова важно“.

По време на нейната рекордна 328-дневна мисия на борда на Международната космическа станция от март 2019 г. до февруари 2020 г., Кристина Кох допринесе в провеждането на стотици научни експерименти на борда.

Канадската космическа агенция ще изгради усъвършенствана роботизирана ръка за малка космическа станция, наречена Gateway, която ще обикаля около Луната. В замяна САЩ се съгласиха да летят с канадски астронавт на “Артемида II” - първият неамериканец, който ще лети отвъд ниска околоземна орбита.

Джереми Хансен на обиколка през 2019 г. в съоръжение на Канадската космическа агенция заедно с канадския премиер Джъстин Трюдо и дъщерята на Трюдо Ела Грейс. Хансен ще бъде първият неамериканец, който ще лети отвъд ниската околоземна орбита.

© Кристин Муши / REUTERS/REDUX

Тази историческа роля ще се изпълни от Джереми Хансен, член на съвместния клас астронавти на НАСА и CSA за 2009 г. 47-годишният Хансен, полковник от въоръжените сили на Канада и пилот на изтребител, е водещ член на отряда на астронавтите. Той служи в контрола на мисията за Международната космическа станция, а през 2017 г. ръководи 13-членен клас от кандидати за астронавти на НАСА и CSA, първият канадец, заемал тази длъжност. Но Хансен никога не е летял в Космоса, което прави “Артемида II” особено важна мисия за него.

„Не мога да си спомня период от живота си, когато не съм искал да бъда астронавт“, казва Хансен във видеоклип на CSA. „Откакто се помня, бях очарован от изследването на Космоса. Гледах снимка на Нийл Армстронг на Луната, и исках да видя какво би било да напусна тази планета – да я погледна отвъд.“

До Луната и обратно за седмица и половина

Тези четирима астронавти ще се впуснат в около 10-дневна мисия около Луната и обратно на Земята. След изстрелването на върха на ракетата SLS, по-мощна от “Сатурн V” на “Аполо”, екипажът ще обиколи Земята два пъти в космическия кораб “Орион”. Тяхната първа орбита ще трае бързи 90 минути, а втората, 42-часова елипса, ще отведе “Орион” от 320 км над Земята до 96 560 км.

По време на втората орбита екипажът ще тества “Орион”, като се приближава и отдръпва от изхвърления горен етап на SLS, за да практикува маневри за скачване, които ще се използват при бъдещи мисии. Ще проверят и животоподдържащите системи. След преминаване на тестовете, “Орион” ще продължи към Луната на приблизително четиридневен преход. Когато обиколи обратната страна на Луната “Орион” ще бъде на около 7400 км над лунната повърхност.

НАСА вече тества как екипажите на “Артемида” ще работят на Луната - през октомври 2022 г. астронавтите Зена Кардман (вляво) и Дрю Фойстел (вдясно) извършиха аналогични “лунни разходки” през вулканично поле в Аризона.

© Дан Уинтърс / NATIONAL GEOGRAPHIC

След това екипажът на “Артемида II” ще се отправи на четиридневно пътуване обратно до Земята. Подобно на “Аполо 8”, това пътуване ще бъде с траектория „свободно връщане“, което означава, че космическият кораб няма да има нужда да запалва двигателите си. След огнено спускане през атмосферата с около 40 000 км в час, “Орион” ще се приземи в Тихия океан близо до бреговете на САЩ и Мексико.

Седмица и половина на борда на “Орион” едва ли ще бъде като круиз за екипажа. Никога преди хора не са летели в Орион и мисията е предназначена да разшири възможностите на космическия кораб. Например, по време на полета екипажът ще изпълнява тренировъчен режим с упражнения, за да произведе големи количества CO2 и водни пари, тествайки животоподдържащите системи на Orion.

Екипажът ще бъде предизвикан и по други начини. От една страна, поддържането на графика за сън ще изисква добри щори на прозорците и воля. “Орион” ще бъде извън слънчевия блясък само два пъти: по време на първата орбита около Земята и докато космическият кораб преминава зад Луната.

http://bit.ly/ESAsubscribe and click twice on the bell button to receive our notifications. Check out our full video catalog: http://bit.ly/SpaceInVideos Follow us on Twitter: http://bit.ly/ESAonTwitter On Facebook: http://bit.ly/ESAonFacebook On Instagram: http://bit.ly/ESAonInstagram On Flickr: http://bit.ly/ESAonFlickr We are Europe's gateway to space. Our mission is to shape the development of Europe's space capability and ensure that investment in space continues to deliver benefits to the citizens of Europe and the world. Check out https://www.esa.int/ to get up to speed on everything space related. Copyright information about our videos is available here: https://www.esa.int/ESA_Multimedia/Terms_and_Conditions #ESA #Orion #Artemis © Artemis II | European Service Module perspective " data-ratio="" data-controls="true" class="jwplayer" aria-label="Video player">

ВИДЕО: ВИЖТЕ ТРАЕКТОРИЯТА НА “АРТЕМИДА II” | Това видео на Европейската космическа агенция, която доставя сервизния модул на “Орион”, визуализира 10-дневния полет на “Артемида II” / @ Европейска космическа агенция

Екипажът на “Артемида II” също ще се изправи пред вид изолация, невиждана през XXI век – на около 400 000 км от останалата част от човечеството. Връзката между екипажа ще бъде от съществено значение. В същото време “Артемида II” ще има изключителен достъп до Земята в сравнение с “Аполо”. “Орион” ще лети с лазерно базирана комуникационна система, която трябва да позволи бързи скорости на обмен на данни - вероятно позволявайки видео разговори в реално време.

Този лунен полет е следващата критична стъпка, но далеч не последната за “Артемида”. В момента НАСА разполага с 41 астронавти, отговарящи на условията за летене на лунни мисии, с нов клас в обучение и е разчела планове поне до “Артемида VIII”. Назначаването на екипаж на “Артемида II” прави лунното начинание на НАСА още по-реално, особено за хората, които ще се качат на бо