Космическият телескоп "Джеймс Уеб" откри най-старата черна дупка във Вселената

[Българска страница]

Днес, 15:22 • Наука • •

https://www.nationalgeographic.bg/a/kosmiceskiyat-teleskop-dzeims-u...

Космическият телескоп "Джеймс Уеб" (JWST) може би е открил най-старата известна черна дупка във Вселената, улавяйки слаби проблясъци на светлина, идващи от зората на времето.

Черна дупка, художествена илюстрация.

© Shutterstock

Мощните камери позволяват на телескопа да надникне назад във времето до най-ранните етапи на Вселената. Този път “Уеб” открива свръхмасивна черна дупка, чиято маса е 10 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето. Тя се намира в центъра на галактика, родена 570 милиона години след раждането на Вселената.

Космическото чудовище може да бъде само една от безбройните черни дупки, които са се разраствали до все по-големи размери по време на космическата зора - периодът, започващ около 100 милиона години след Големия взрив. Изследователите публикуват откритието си на сървъра за предпечат arXiv, документът все още не е рецензиран.

„Смятаме, че тази черна дупка не се е образувала [наскоро], така че трябва да има повече [като нея], които са по-млади и са съществували по-рано във Вселената. С JWST ние просто започваме да можем да изучаваме това време в космическата история и ще е вълнуващо да открием повече от тях", казва за Live Science водещата авторка на изследването Ребека Ларсън, астрофизик в Университета на Тексас в Остин.

Черните дупки се раждат от колапса на гигантски звезди и растат чрез непрестанно поглъщане на газ, прах, звезди и други черни дупки. При някои от по-лакомите от тях разкъсванията на пространство-времето кара спираловидната им паст да се нагрява и те излъчват светлина, която може да бъде открита от телескопи - превръщайки ги в така наречените активни галактически ядра (AGN). Най-екстремните AGN са квазари, свръхмасивни черни дупки, които са милиарди пъти по-тежки от Слънцето и изхвърлят своите газови пашкули със светлинни взривове трилиони пъти по-ярки от най-ярките звезди.

Тъй като светлината се движи с фиксирана скорост през вакуума на космоса, колкото по-дълбоко учените навлизат във Вселената, толкова по-далечна светлина улавят и толкова по-назад във времето могат да надникнат.

Чрез деконструиране на тези слаби проблясъци, изпратени от най-ранните години на Вселената, те откриват неочакван пик сред честотите, съдържащи се в светлината - ключов знак, че горещият материал около черна дупка излъчва слаби следи от радиация във Вселената.

Как черните дупки са се образували толкова внезапно в младия космос остава загадка. Астрономите продължават да търсят още по-млади, предполагаеми "първични" черни дупки, които са се появили много скоро след - или, според някои теории, дори преди - Големия взрив. Но засега те остават неуловими.

Изследователите ще започнат да работят заедно с екипа, създал инструмента за средна инфрачервена светлина (MIRI) на JWST, за да сканират пространството за още по-силен подпис на светлината от далечната галактика. Тези емисии могат да съдържат допълнителни улики за това как мистериозната черна дупка се е образувала в центъра на галактиката.