Вижте безмилостната красота на Бутан – кралство, което приема щастието сериозно

[Българска страница]

12.01.2023 • Цивилизация • • • Хенри Уисмайер •

https://www.nationalgeographic.bg/a/vizte-bezmilostnata-krasota-na-...

Нова пътека от 400 км примамва туристите през гъсти гори, древни крепости и терасовидни оризища, далеч от популярните върхове.

Монах наблюдава как червеноклюни гарги летят над “Джакар Дзонг” в долината Чамкхар, Бутан. Крепостта, построена през 1549 г., е била една от основните отбранителни крепости на Източен Бутан. Днес е културна забележителност за пътуващите по новата Трансбутанска пътека.

© Маркус Уестбърг

За пътешественика това е сбъдната мечта: изключително красива разходка, съчетаваща дълбоки гористи долини и идилични села, в една от най-очарователните страни в света.

На 28 септември 2022 г. принц Джигел Угиен Уангчук открива Трансбутанската пътека (TBT) - нов маршрут за преходи от 400 км, в съдбоносен момент за Бутан. Няколко дни по-рано източнохималайското кралство, притиснато между гигантските съседи Китай и Индия, отново отваря границите си след затваряне от две години и половина по време на пандемията от COVID-19. Но завръщането на чуждестранните посетители отново повдига добре познатия въпрос: До каква степен Бутан трябва да допусне външния свят?

Женски ханумански лангур (Semnopithecus entellus) и нейното бебе сред хималайските субтропични широколистни гори на Централен Бутан.

© Маркус Уестбърг

Манастирът "Паро Такцанг" е будистки храм, построен върху скала в горната част на долината Паро в Бутан. Достъпно само пеша, мястото е едно от 13-те малки „леговища на тигри“, за което се казва, че будисткият учител от VIII век Падмасамбхава, известен също като Гуру Ринпоче, е медитирал.

© Маркус Уестбърг

Отговорът идва в две части – първата е утрояване на “таксата за устойчиво развитие“ - дневна туристическа тарифа, от $65 на $200. Втората е Трансбутанската пътека. Разполовявайки почти цялата страна от окръг Хаа на запад до окръг Трашиганг на изток, пътеката е предназначена да привлича посетителите, отклонявайки ги от популярните западни долини - райони, които преди локдауна започват да се претоварват. Другата цел на TBT е да задържи амбициозните млади хора, решени да напуснат земеделските вътрешни райони в търсене на работа в градовете или в чужбина.

В този контекст TBT не е просто ново допълнение към списъка от изключителни маршрути в Бутан. Създателите на пътеката се надяват, че тя ще се превърне в крайъгълен камък на продължаващите усилия на Бутан да балансира между културното опазване и опазването на околната среда с икономическия просперитет.

„Това в никакъв случай не е само туристическа пътека“, казва Сам Блайт, основател на Bhutan Canada Foundation - базирана в Торонто неправителствена организация, която замисля създаването на Трансбутанската пътека през 2018 г. Нещо повече, тя “е едно от изгубените съкровища на Бутан.“

Гори и крепости

В края на 2022 г. се присъединих към екскурзоводката Кинли Уангмо в първична гора от бучиниш, кедър и рододендрон, в участък от Трансбутанската пътека, който се пада на изток от столицата Тхимпху.

Този участък от маршрута - от прохода Дочула до село Тоеб Чандана, олицетворява пейзажа, с който TBT е забележителна: не Бутан с високите снежни върхове, а предпланинска страна с древни крепости, будистки манастири и gewogs - група села в Бутан, съчетаващи традиционни чифлици и терасовидни оризища. Повечето от 28-те етапа на пътеката минават през гъсти гори – иглолистни и широколистни, които покриват 71% от страната.

Кинли Уангмо, екскурзоводка в Бутан, стои на пътека в боровата гора над Гиеца, в района Бумтанг.

© Маркус Уестбърг

Пътеката се спуска в рязко насечена клисура. Всеки клон на дърво е украсен с мъх и полупрозрачни папрати. Паяци Trichonephila clavata (Joro spider) с техните кореми на жълти и черни ивици стоят неподвижни в паяжини край пътеката.

Този ден единственият звук е песента на птиците и щурците. Но е имало времена, когато тази пътека е кънтяла от пешеходния трафик. TBT следва маршрута на някогашната главна пътна артерия на Бутан, през която минавали търговци, монаси и garps - бързоноги вестоносци, пренасящи съобщения между 20-те района на страната.

(Тази нова пътека разкрива чудесата на Армения)

През 60-те години на миналия век, когато дядото на настоящия крал инициира първата пробна фаза на модернизация на Бутан, изграждането на магистрала изток-запад прави пътеката излишна и в крайна сметка тя е изоставена. От 2019 г. и особено по време на 30-месечното затваряне на Бутан заради COVID, 900 работници и 1 000 доброволци я възстановяват по цялата ѝ дължина, като разчистват растителност, изграждат дървени мостове и поставят бяла маркировка върху кората на дърветата.

На следващия ден се събуждаме в къмпинг по TBT под село Тинлейганг. Проливен дъжд бие платното на палатката ни. Остатъците от циклона “Ситранг”, причинил хаос в Бангладеш, сега се е установил над централните долини на Бутан.

Първоначално, част от Пътя на коприната, Трансбутанската пътека минава през 27 села, четири дзонга (крепост-манастир), 12 планински прохода и 21 храма, като този на снимката тук в Паро.

© Маркус Уестбърг

Въпреки че намерението ни беше да продължим пеш към Пунакха, в логистичен план пътеката позволява лесна промяна на маршрута. Групи, които резервират чрез официалната агенция Trans Bhutan Trail, получават на разположение шофьор, който пренася багажа до квартирата за следващата нощувка, но и който може да ви превози до следващия етап. Това позволява на туристите да избират кои етапи биха искали да извървят и кои да изминат с превозно средство спрямо трудността на пътеката, забележителностите в района или, както в моя случай, лошото време.

Търговци продават занаятчийски изделия по пътеката при прохода Пелела - входът към Централен Бутан.

© Маркус Уестбърг

Докато шофьорът Таши Уангчук ни води по-нататък на изток, към окръг Бумтанг, стръмните гори преминават към открити пасища - като смачкан чаршаф, който леко изпъвате. Якове в наполовина образувала се зимна козина преживят тревата.

Когато на следващата сутрин облаците най-накрая се вдигат, ние се насочваме към селцето Гиеца, където етап 16 от TBT ни повежда на продължително изкачване през гора от син бор (Pinus wallichiana). Външният свят може да асоциира Бутан с планини, но тези гори покриват по-голямата част от защитената земя - националните паркове съставляват половината от територията на страната. Това изобилие от дървета, поглъщащи въглерод, заедно с жизненоважна водноелектрическа индустрия - най-големият износ на Бутан - подкрепя претенциите му да бъде единствената страна в света с отрицателни въглеродни емисии.

Превратностите зад „Брутното национално щастие“

Под спокойния стереотип за културна цялост и всеобщо щастие, Бутан се бори със социални катаклизми, както навсякъде другаде. Столицата Тхимпху претърпява строителен бум. На север, към тибетската граница, трансхумантните пастири (форма на подвижно пастирско стопанство) изоставят стария начин на живот в отглеждане на якове, за да събират корени от кордицепс (Cordyceps) - паразитна гъба, силно търсена в Китай заради предполагаемите ѝ ободряващи и лечебни свойства, която струва три пъти повече от теглото си в злато.

Туристическият сектор също претърпява промени. Новият туристически данък от $200 на ден оставя Бутан извън възможностите на много пътешественици. Страната винаги е била водещ пример за модела “висока стойност с ниско въздействие“. Международните курорти от висок клас вече са тук, като най-скъпите квартири достигат 2000 долара на вечер.

Въпреки това, преди COVID-19, нарастващият туристически поток започва да се превръща в проблем. През 2019 г., когато броят на посетителите достига 316 000, съществуващата инфраструктура от селски тризвездни хотели, изградена от пристигането на първите туристи преди почти 50 години, не може да отговори на търсенето. Пътищата са изпълнени с процесии от туристически автобуси, на фона на опасенията, че Бутан може да бъде залята от свръхтуризъм, както Непал.

Село Джакар, което се вижда най-добре от прохода Кикила в долината Чокхор в Бумтанг, е една от многото области, които засега до остават предимно неизследвани от туристите. TCT може да промени това.

© Маркус Уестбърг

„Паметниците са претрупани. Местните не могат да влязат в Тигровото гнездо“, казва Кариса Ниам от Tourism Bhutan, говорейки за манастира символ на Бутан в долината Паро. „Нещо трябваше да се промени.“

Увеличението на туристическия данък е мярка, подкрепяща усилията на правителството да балансира между икономическите ползи от туризма и опазването на културата и околната среда.

„Има опасения, да, но виждам и възможност“, каза ми Джамиянг Чопел, собственик на Yangkhil Resort в Тронгса „Според старите правила всичко трябваше да става чрез агент. Сега можем да приемаме резервации директно.“

Пътеката пресича 3535-метровата линия на билото, преминавайки към широколистна гора. От кленовите клони висят огърлици от лишеи с цвят на нефрит. Постепенно дърветата разкриват невероятна сцена: “Джакар Дзонг” - най-големият и един от най-старите манастири в Бутан, кацнал върху скала.

Подобни зрелища, обичайни за Бутан, изглеждат още по-очарователни, когато се приближавате до тях пеша, и още по-въздействащи, когато го правите, без да срещате други хора. Остава да видим дали забележителната нация може да опази тази магия от навлизащата модерност. Ако не друго, поне Трансбутанската пътека идва от вековете.

Хенри Висмайер е писател, живеещ в Лондон. Намерете го в Twitter.