Ангел Каралийчев - светликът в сърцата на българските деца

[Българска страница]

14.12.2022 • България • •

https://www.nationalgeographic.bg/a/angel-karaliicev

Големият български писател Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в село Стражица (днес град), област Велико Търново, и умира на 14 декември 1972 г. в София.

Ангел Каралийчев, 1932 г.

© Wikimedia Commons / Държавна агенция „Архиви“

Поколения български деца израстват с неговите приказки, но книгите му и вълшебният свят, който създава в тях, са преведени на близо 50 езика. Ангел Каралийчев е най-издаваният български автор след Иван Вазов.

В детството си в Стражица Ангел Каралийчев помага на своите родители в полската работа и живота в българското село. От майка си научава много народни песни, а от баба си много народни приказки. Това оставя траен отпечатък в съзнанието му и бележи цялото му творчество.

Първото си стихотворение „Орелът“ Каралийчев публикува през 1919 г. в списание „Ученическа мисъл“, което води до запознанството му с Никола Фурнаджиев и създаването на литературния сборник „Лорелай“.

С пари, взети назаем, през 1924 г. издава и първата си поема „Мауна Лоа“. Следват няколко стихотворения в списание „Нов път“ и сборникът „Ръж“ от 1925 г, смятан за вхръх в неговото творчество.

През 1924 г. Каралийчев е привлечен от списание „Златорог“, ставайки част от кръга на изтъкнати интелектуалци, писатели и художници. Една от съдбовните срещи на младия писател е тази с Ран Босилек, който го насочва към писането за деца, след като прочита книгата му “Ръж”. По това време Ран Босилек е редактор на списание “Детска радост” и му предлага да напише нещо за детската аудитория. Така се ражда “Житената питка” и от този момент Ангел Каралийчев окончателно се насочва към жанра на детската литература.

Сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. Отляво надясно: седнали на пода: Йордан Стратиев, Никола Фурнаджиев, Йордан Стубел, Ангел Каралийчев; седнали на столове: Николай Лилиев, Дора Габе, Владимир Василев, Спиридон Казанджиев, Анна Каменова, Николай Райнов; прави първи ред: Георги Цанев, Владимир Полянов, Цвета Ленкова-Василева, Георги Райчев, Елисавета Багряна, Янко Янев, Асен Златаров, Найден Шейтанов; прави втори ред: Димитър Шишманов, Чавдар Мутафов и Симеон Андреев.

© Wikimedia Commons / Държавна агенция „Архиви“

Каралийчев написва повече от 30 книги за деца и възрастни, сред които „Мауна Лоа“(1923), „Мечо“ (1925), “Край огнището” (1929, 1936), “Приказен свят” (1929, 1930, 1933, 1943, 1954, 1960, 1969, 1972, 1982, 1985), “Дядовата броеница” (1932, 1940), “Земята на българите” (1939, 1942 – пътеписи), “Тошко Африкански” (1940, 1945, 1948, 1953, 1970, 1985, 1999), “Българчета” (1942), “Весели премеждия” (1945 - стихове), “Най-хубавата земя” (1948; 1950; 1953; 1957; 1954), Български народни приказки (1948, 1952, 1954, 1956, 1957, 1958, 1960, 1965, 1971, 1974, 1975, 1985, 1988).

Негови приказки са още “Който не работи, не трябва да яде”, “Тримата братя и златната ябълка”, “Тримата юнаци”, “Майчина сълза” и др.

Повестта “Ането” (1938; 1966; 1976; 1985; 1999), преиздавана до ден днешен, Каралийчев завършва след смъртта на дъщеричката си Ани, която си отива преди да навърши две години. В брака си с Вела Ушева Ангел Каралийчев има две деца, като и двете умират (синът му загива няколко месеца след раждането). Двойката остава заедно до смъртта на писателя.

В своята книга „Ангел Златоуст. Книга за Ангел Каралийчев” (2008)”, писателят Георги Струмски разказва, че когато Каралийчев ходел на литературни четения, децата често го питали дали той самият има деца. От начало творецът помръквал, но винаги намирал сили да отговори: „Да, имам! Всички български деца са мои деца!”

Ангел Каралийчев, съвместно с Матвей Вълев, създава първата радиопиеса “Крилата помощ” (1938), излъчена в България по Варненското радио през 1938 г.

В житейския си път работи като редактор, преводач и сътрудник в няколко периодични издания и издателства.

Една от най-обичаните книги на Ангел Каралийчев е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. писателят получава Почетна грамота на името на Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“.

Поклон пред паметта му!