Благословията на Сабазий

[Българска страница]

09.07.2022 • България • Цивилизация • •  • от Ани Манева •

https://www.nationalgeographic.bg/a/blagosloviyata-na-sabazii

Сабазий (или Загрей) е името на тракийския върховен бог, наричан Дионис в гръцката митология.

Ръката на Сабазий - ритуален предмет, изработен от бронз, датиран I - II век. Съхранява се в Британския музей.

© Wikimedia Commons / Майк Янк

Траките почитали Сабазий като бог на виното, опиянението, мимическото представление, лудостта, превъплъщението, родитбата и плодородието. Древният култ към Сабазий е запазен и днес в обредите на българския народен празник Трифон Зарезан, но и в ритуала Разкъсване на Сабазий, който се провежда през зимата в Етрополския Балкан, и др.

Ритуалите на траките, наречените орфически мистерии, ставали в затворени общества и скрити скални местности, като кулминация в тях била символичната смърт на царя - жрец, отъждествявана с разкъсването на Сабазий от титаните и символичното зачатие на богинята Майка, даващо начало на новия живот. По време на тайнствата жреците надавали вакхическия вик сабазеин и наричали сабои местата, посветени на него, тоест неговите светилища.

Изобразяването на Сабазий може да бъде класифицирано в две групи - в трако-фригийски или в гръко-римски стил. В първия вариант богът е представян винаги като възрастен мъж с брада, с фригийско облекло и с фригийска шапка, който в едната си ръка държи жезъл, обикновено завършващ с жест на благословия (benedictio latina). В другата си ръка държи пиниева шишарка. Заобиколен е от змия, овен, орел, гущер и др. Във втория случай Сабазий е отъждествяван със Зевс или Юпитер, поради което от фригийските белези се запазва орелът. На територията на България, предимно в Тракия, са открити над 20 паметника и посвещения на Сабазий, включително надписи върху плочи от мрамор и камък.

В България единственият известен релеф на Сабазий във фригийски стил, е на мраморна оброчна плочка от Филипопол (Пловдив), на която е представен като централно божество с къдрава коса и брада сред други богове и богини. Под левия му крак има глава на овен, а в лявата си ръка държи жезъл, символизиращ силата му, чийто връх завършва с ръка в benedictio latina. В долната част на плочката централен образ е тракийският конник в галоп с вдигната дясна ръка, по същия начин като от изображението над него.

Оброчна плочка с релеф на Сабазий от Филипопол. Сабазий е изобразен като централна фигура, заобиколоен от богове и богини. Под тях е изобразен конник в галоп с фригийска шапка.

© Енциклопедия "Древна Тракия и траките" / Институт за балканистика с Център по тракология

Сабазий е свързан с редица археологически находки, които представляват дясна ръка в жеста на благословия - неговият отличителен символ. Самият Тракийски конник често е изобразяван с вдигната ръка в същия жест. Малките оброчни ръце, с височина между 10 и 20 см, обикновено са изработени от мед, бронз или кост, понякога слонова кост. Много от тях имат перфорация в основата си, което предполага, че може да са били прикрепвани към дървени скиптъри и носени в процесии. Точното значението на изключително богатата им символика не е известно.

Ръце на Сабазий са откривани из цяла Европа, повечето извън Тракия, тъй като култът към тракийското божество се разпространява на целия континент през римската епоха. Такива култови предмети се съхраняват дори в музеи в САЩ.

Въпреки че има много вариации, най-често върху ръцете на Сабазий са изобразявани шишарка на палеца и змия или двойка змии, обвити около китката и издигащи се над свитите безименен и малък пръст. Допълнителните символи върху култовите предмети понякога включват мълния над показалеца и средния пръст, костенурка и гущер на гърба на ръката, орел, овен, безлистна клонка, около която може да се увива бръшлян или да завършва с лозов лист, и конник.

Ръката на Сабазий, изработена от медна сплав, използвана в ритуали. Съхранява се в Музей на изкуствата "Уолтърс", Балтимор, Мериленд, САЩ

© Wikimedia Commons / Музей на изкуствата "Уолтърс"

В България са намерени пет ръце на Сабазий, някои от които се съхраняват в регионалните исторически музеи в Габрово, Добрич и Стара Загора.

В римските надписи от Никополис ад Иструм (античният римски град в днешна Централна Северна България, Област Велико Търново) Сабазий е отъждествяван с Юпитер и се споменава заедно с Меркурий. По подобен начин в елинистическите паметници Сабазий е отъждествяван със Зевс.

Светилището на Сабазий

Повече от век археолозите търсят прочутото в древността светилище с прорицалище на бог Сабазий (Дионис), което Херодот равнява по слава на светилището на Аполон в Делфи - най-почитаното прорицалище в древността в цялото Средиземноморие. Ето защо откриването му би било едно от най-значимите археологически събития в историята. Изворите обаче не дават ясни сведения за неговото местонахождение, но Херодот посочва, че сатрите “владеят прорицалището на Дионис, което се намира на най-високата планина”, а “прорицатели на светилището са бесите, едно племе от сатрите”.

Според проф. Николай Овчаров археологическите улики и описанията на древните автори сочат към Перперикон - античният и средновековен каменен комплекс в Източните Родопи, близо до Кърджали.

Част от руините на древния тракийски култов комплекс Перперикон, използван и през Средновековието.

© Източник: iStock

Заедно с Перперикон, има още няколко претендента да бъдат Светилището на Сабазий. Един от тях е Белинташ, където е намерена сребърна оброчна плочка, на която се предполага, че е изобразен Сабазий. Култовият обект, който не е добре проучен, също се намира в Родопите, на 30 км югоизточно от Асеновград. Белинташ е второто по големина скално енеолитно светилище в България след Перперикон.

Сребърна оброчна плочка от Белинташ с изображение на тракийския бог Сабазий.

© Wikimedia Commons / Kmrakmra