Литва достави писма до адресатите им 50 години, след като са били изпратени

[Българска страница]

28.01.2022 • Цивилизация • •

https://www.nationalgeographic.bg/a/litva-dostavi-pisma-do-adresati...

Писмо, написано до 12-годишно момиче в Литва, е доставено през декември, почти 51 години след като е изпратено от приятел в Полша, съобщаваща агенция „Ройтерс“.

© Източник: iStock

„Помислих, че някой се шегува с мен“, казва Г. Клоновска, след като ѝ е връчен пощенският плик, който освен писмото съдържа ръчно изработена цветна роза и две хартиени кукли. Това писмо, заедно с писмата на още 17 души, изпадат от вентилационна шахта миналото лято, при събарянето на стена в бивша пощенска станция в покрайнините на столицата Вилнюс.

„Работниците предложиха да изхвърлим старите писма, но вместо това, се обадих в Пощата“, казва Юргис Вилутис, собственик на сградата. „Много се радвам, че служителите се отзоваха.“

Писмата, от края на 60-те и началото на 70-те години, вероятно са били скрити в шахтата от безскрупулен пощенски служител, след като ги е претърсил за пари или ценности, предполага Вилутис.

По това време Литва е една от съветските републики, а изпращачите са роднини емигранти или приятели по писане от страни като Австралия, Полша или Русия.

Днес във Вилнюс имената на улиците и тяхното номерира са променени, така че пощенските служители прекарват месеци в търсене на вероятните къщи и разговори с настоящите живущи на адресите, както и с техните съседи, в опит да издирят получателите на писмата, които вече не живеят там.

Открити са само петима получатели.

В някои от тези случаи, писмата са предадени на децата на адресатите, тъй като самите получатели са починали.

„Чувствахме морален дълг да направим това“, казва Д. Зебраускайте, ръководител на отдела за обслужване на клиенти в Литовската поща.

"Една дама сравни това преживяване с намирането на бутилка с писмо, хвърлена в морето. Хората бяха емоционални. Някои смятаха, че стават свидетели на момент от ежедневието на починалите си родители", казва Зебраускайте.

В писмото до Клоновска, изпратено от с. Кошари (Koszary), Полша, и подпечатано през 1970 г., момиче на име Ева се оплаква, че автобусите вече не достигат до селото ѝ, така че се налага да ходи пеш при -23 градуса по Целзий и също така иска снимки на актьори.

Сега, когато Клоновска е в своите 60, тя няма спомен за Ева. Вероятно ѝ е писала, след като е открила адреса ѝ във вестникарска реклама със списък на „приятели за размяна на писма“, но връзката е прекратена, след като отговорът така и не е доставен.

"Толкова е хубаво, че това писмо не е от съществено значение. Загубването му не промени живота ми", каза Клоновска. „Ами ако доставят изгубено писмо от ухажор до любовта на живота му, а сватбата им така и не се е случила?“