На Еньовден Слънцето се изкъпва в росата

[Българска страница]

24.06.2023 • България • Цивилизация • Природа • •  • от Ани Манева •

https://www.nationalgeographic.bg/a/enyovden

Обредите и ритуалите, свързани с българския народен празник Еньовден отразяват силно развит култ към Слънцето в миналото.

Жена събира стръкове Galium verum (медоносно еньовче). Растението се използва за приготвяне на лечебни тинктури. В България се срещат 29 вида Galium, повечето от които са медоносни и растат из цялата страна.

© Източник: iStock

На 24 юни Православната църква почита Св. Йоан Кръстител, чийто празник българите наричат Еньовден, Яньовден, Свети Иван бильобер или Летен Ивановден.

Еньовден е най-големият летен празник от българския народен календар, който съвпада с лятното слънцестоене и най-дългите дни през годината (от 24 юни до края на месеца залезът настъпва след 21:00 ч.).

Когато изгрява на този ден, Слънцето “трепти” и “играе”. В ранното утро на 24 юни млади и стари отиват по високите хълмове да посрещнат изгрева му. И като гледат през рамо сенките си, надяват се да ги видят цели, което означава, че ще са здрави през годината. Сетне се търкалят в росните ливади, къпят се в реките и потоците, тъй като според поверието на Еньовден се изкъпва и Слънцето.

Жените събират различни билки, сред които най-важно е еньовчето, защото точно преди да изгрее деня, лечебните растения добиват най-голяма сила. От тях свиват голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве и дълголетие. Занасят еньовски китки и у дома си, които окичват по стрехите, за да пазят от болести и магии. С тях приготвят лековити отвари през цялата година.

Малко синьо цвете, заснето по изгрев на плаж Езерец, Шабла, България.

© Източник: iStock

Обреди за здраве и женитба

В някои райони на страната по време на изгрева момците палят обредни огньове, които прескачат заедно с момите за здраве. В Южна България ергените хвърлят огнени стрели, наричани чавги, и като ги насочват към дома към любимата, наричат:

Ората-копата-а-а-а!

Дай ми, дядо, момата,

да я водя гората,

да ѝ сека бяла хурка.

Ако не ми дадеш момата,

ще ти запаля купата!

Момите гадаят за любов и брак. Вечерта преди празника всяка девойка си прави китка, която бележи със своя нишан (знак), най-често пръстен, за да се разпознава. След това донасят мълчана вода от чешмата, в която поставят китките си. Котлето с водата и китките оставят да пренощува под звездите или под трендафил. На другия ден се събират, за да стъкмят Еньовата буля - обличат като булка малко момиченце с “цяло семейство” (живи родители), като покриват лицето му с червено було. Еньовата буля вади от котлето по една китка, а момите припяват според това на коя от тях е китката. Припевките им всъщност са наричания за здраве и женитба:

Запретни Еньо бели ръкави,

та бръкни Еньо, в сребърен бъркарач,

извади Еньо, еньовска китка,

който е честит той да я носи

(Наричане за здраве)

Шарени торби – гости чакат!

(Наричане за женитба)

Но в нощта срещу Еньовден излизат и магьосници, бродници житомамници, които ходят съблечени голи из чуждите ниви и обират росата или най-едрите житни класове. И като ги пренасят в своите ниви вярват, че открадват чуждата реколта и берекет. Заловените магьосници са отвеждани така, голи, на мегдана, където цялото село ги порицава чрез публично обругаване.

Народът ни казва, че “Слънцето на Еньовден грее, прекатурва се, завърта се и тръгва към зимата”, а също и “Еньо наметна кожуха, да иде за сняг”. Но който го види на този ден, ще бъде здрав през цялата година.