Поглед отвътре към колосалните усилия за спасяване на андския кондор

[Българска страница]

19.08.2022 • Природа • Цивилизация • Наука • • • Ребека Зомбак •

https://www.nationalgeographic.bg/a/pogled-otvtre-nad-kolosalnite-u...

Популацията на огромния лешояд (Vultur gryphus) е намаляла в следствие на отравяния и разрастване на земеделските площи. Но усилията на местните жители за спасяването на вида дават резултат и, макар и бавно, помагат за възстановяването на числеността му.

Тупун Кату, излекуван млад кондор, разперва криле, за да полети над парка “Кордон дел Плата” в Мендоса, Аржентина, през април 2022 г. Всеки път, когато Програмата за опазване на кондорите в Андите (PCCA) връща кондор в дивата природа, членовете на местната коренна общност стават домакини на церемония в чест на кондора. Церемонията на всяка общност е уникална и съществена част от подхода на PCCA към опазването на вида.

© София Лопес Манан

Южноамерикансият кондор, наричан още андски кондор, някога се издигал по цялата дължина и ширина на Андите и отвъд тях. С размах на крилете до 3,3 м и продължителност на живота около 50 години, величествената птица отдавна е почитана от местните култури на Андите като символ на сила и безсмъртие. Това е националната птица на поне четири държави.

Легендарният лешояд обаче не успява да устои на човешкото посегателство. Вятърните турбини и електропроводите често спират полета на кондорите. Оловни куршуми, изоставяни от ловци в животински трупове, бавно отравят кръвта на чистачите на природата. Някои селскостопански общности използват отровна стръв, за да убиват хищници, ловуващи добитъка им - практика, която също убива кондорите, макар и не непряко. Целенасоченият лов и бракониерството са рядкост, но все пак се случват.

Класифицирани като уязвими от изчезване от Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN), днес в дивата природа са останали едва около 6 700 възрастни кондори. Но учени, природозащитници и местни общности помагат на емблематичната птица да се завърне.

Програмата за опазване на кондорите в Андите (PCCA) ръководи тези усилия в продължение на три десетилетия. През това време програмата е спасила най-малко 370 индивида - повече от 5 % от общата популация на вида, и е излюпила и освободила 80 кондорчета. В резултат на тези усилия, PCCA е възстановила андските кондори по атлантическото крайбрежие на Южна Патагония.

Вляво: При пускане на кондор в провинция Тукуман в северозападна Аржентина, духовният водач Сантос Пастрана ръководи церемонията с жезъл с традиционно изображение на двуглав кондор в Андите. „За нашата общност цялото биоразнообразие, но особено кондорът, е символ на духовност, мъдрост и смелост“, казва Пастрана.

Вдясно: Куруф е един от 64-те кондора, пуснати от PCCA по протежение на атлантическото крайбрежие на Патагония като част от усилията за възстановяване на ареала на андския кондор. Местният фолклор и историческите свидетелства, като бележките на Чарлз Дарвин от времето, когато е бил тук, помагат на природозащитниците да реконструират естествените местообитания на вида. Сега, за първи път от 170 години, андският кондор може да бъде видян по цялото крайбрежие на Аржентина.

© София Лопес Манан

За мнозина загубата на кондора, както и бавното му възраждане, е лично и емоционално. Те са „духът на Андите“, казва Луис Якоме, директор на PCCA. Много патагонски селяни, казва той, си спомнят истории, разказвани от техните баби и дядовци за огромните птици, летящи над хълмовете.

Поради тази дълбоко вкоренена връзка с народите от Андите, всеки път, когато PCCA пусне кондор, местната общност организира уникална церемония, водена от духовен водач, за да отпразнува завръщането на птицата и да отправи молитви. За Якоме това е съществена част от повторното въвеждане на кондора в неговия дом. „Нашата работа е като двете крила на кондора“, казва той. „Едното крило е научното познание, а другото е културата. Кондорът е свещена птица за всички наши хора в Южна Америка.”

Фотографката и изследователка на National Geographic София Лопес Манан е посветена на тази уникална роля, която птицата играе в местното общество. Тя прекарва последните шест години в тясна работа със „семейството кондори“ на PCCA и казва, че усеща това като съдба: „Започнах да работя с кондори, защото те избраха мен.“

В допълнение към излюпването, спасяването и освобождаването на кондори, учените от PCCA използват нашийници за GPS проследяване, за да следват птиците, след като се завърнат в дивата природа. Данните, които получават, им позволяват да идентифицират ключови местообитания и да информират политиците кои зони трябва да бъдат защитени. Но някои от най-важните патагонски земи, където птиците са пускани обратно в дивата природа, са предложени за развитие за производство на енергия чрез вятърни турбини и зелен водород.

„Днес живеем в конфликт“, казва Якоме. „Трябва да има завръщане към естествения ред.“

Кондорите се размножават изключително бавно. Достигнат зрялост на около девет години и отглеждат пиленце на всеки две до три години. За да ускори процеса, PCCA понякога взема яйца от двойки в зоологически институции, които инкубира в своето съоръжение. След като яйцето вече го няма, обикновено двойката създава друго яйце. То е оставяно на грижите на своите родители, умножавайки репродуктивния капацитет на вида. Тама, този спасен женски кондор, снася няколко яйца и след излюпването им PCCA пуска нейните пиленца в дивата природа.

© София Лопес Манан

Ветеринарният лекар Дженифър Ибара изследва рентгенова снимка на мъртъв кондор, търсейки следи от оловни куршуми, които птицата е погълнала, докато се храни с мърша. Пастирите в цяла Аржентина все още използват оловни куршуми, за да стрелят по животни като пуми, гуанако, елени и диви кучета, които ловуват добитък. Кондорите, които се хранят с мъртвите хищници, поглъщат куршумите и оловото бавно отравя кръвта им.

© София Лопес Манан

Този женски кондор на име Суян е открит мъртъв през юни 2021 г., след поглъщане на оловен куршум, малко по-малко от две години след като е освободен в Патагония. Оловните куршуми и отровната примамка са две от основните заплахи за кондорите в Андите, казва Серджо Ламбертучи, ръководител на групата специалисти по лешоядите към IUCN. Природозащитници и учени се застъпват за обявяване за незаконно използването на оловни куршуми при лов в Аржентина.

© София Лопес Манан

С намаляването на андския кондор намалява и традиционните познания, свързани с птицата – успоредно с асимилирането и загубата на идентичността и езиците на местното население. Wüsüwül Wirka a pana, или Даниел Уирапан, от общността Kawal a külü на народа Günün a küna, работи за запазването на тази история, като води церемонии по освобождаване – и по този начин съхранява културното значение на кондора.

© София Лопес Манан

Valle Encantado („Омагьосана долина“) в Национален парк “Лос Кардонес” е добро място за търсене на андски кондори в небето, които в Аржентина предпочитат по-ниско разположени долини, а не високи планински върхове. ACCP спасява и освобождава кондори тук, но някои жители на близките пастирски селища са скептични относно освобождаването на кондори, страхувайки се, че птиците ще ловуват добитък, въпреки че това не е наблюдавано.

© София Лопес Манан

Маркос Пастрана е лидер в общността на коренното население диагита в Тафи дел Вале, Аржентина. Като активист против минното дело и геолог, той е виждал хаоса, който човешката дейност причинява на околната среда и дивата природа, включително на кондорите. „Човекът в своята арогантност вярва, че е субект на права, на интелект, на духовност, субект на всичко. Говорим за правата на човека върху водата, но... други видове, други форми на живот нямат ли място в света?“

© София Лопес Манан

Уаси, мъжки андски кондор е на преглед в Центъра за възстановяване на видове на ACCP в Буенос Айрес. По време на тези прегледи ветеринарите поставят и лента за крило с номер за идентификация. Ден преди освобождаването си, кондорите са оборудвани с GPS телеметрично устройство, за да се проследява траекторията на полета им. Уаси ще бъде освободен в Сиера Пайлеман, в северния край на Патагония, през октомври.

© София Лопес Манан

Всички пилета в съоръжението за излюпване на PCCA се отглеждат изолирано от хората, за да се пазят дивите им инстинкти. Тук изпълнителният директор на PCCA Ванеса Асторе демонстрира как биолозите използват кукли кондори, имитиращи родители в дивата природа, за да хранят пилетата в инкубатор, така че да им осигурят най-добрите шансове за оцеляване, след като бъдат освободени.

© София Лопес Манан

На два месеца и висок 38 см, Карут стои в инкубатор в съоръжението за излюпване на ACCP точно хранене. Карут се излюпва, след като прекара 57 дни в инкубатор. Той е едно от 80-те кондорчета, които се отглеждат тук. Към днешна дата почти всеки кондор, освободен по програмата за излюпване, е оцелял. Все пак, някои от птиците стават жертва на същите заплахи, пред които са изправени всички кондори - отровна стръв и оловни куршуми.

© София Лопес Манан

Конусът Арита, вулкан без кратер, който така и не изхвърлил лава, се издига над солната равнина Аризаро високо в Андите, пресичайки границата на Аржентина и Чили. На местните езици аризаро означава убежище на кондора. Някога птиците били разпространени тук, където се хранели с трупове на животни, опитващи се да прекосят пустите солени площи, според местните истории.

© София Лопес Манан

Членовете на местна общност участват в церемония в Мендоса, отбелязвайки освобождаването на кондора Тупун Кату по-рано тази година. Преди да се отвори клетката, събралите се пречистват с тлеещи, ароматни билки и перо от кондор. След това всички отстъпват назад и вратата на клетката се вдига. Кондорът може да се разходи известно време или веднага да разпери криле и да полети. В този момент хората надигат радостен вик “Джалала!” „Всеки път, когато имаш възможност да видиш кондори да прелитат над главата ти, това е невероятно“, казва Якоме.

© София Лопес Манан

След като пилетата в съоръжението за отглеждане пораснат достатъчно, те се прехвърлят в голяма клетка в скалистите хълмове на Сиера Пайлеман в северния край на брега на Патагония. В продължение на два месеца преди освобождаването им те живеят тук, адаптирайки се към ниските температури и силните ветрове – тяхната естествена среда. В деня на пускането вратата се отваря и ятото разтяга криле за първи път, излитайки към своето отдавна изоставено местообитание край Атлантическия океан.

© София Лопес Манан

Сантос Пастрана е ръководител на общността диагита в Тафи дел Вале, Аржентина, град в Северозападна Аржентина. Тук той стои пред апачета - свещена каменна конструкция, предназначена за приношения за Пачамама – силно почитано в Андите божеството, подобно на майка. Духовните лидери на местните общности в цяла Аржентина участват не само в церемониалното освобождаване на кондори, но също така са основни членове на екипа за спасяване и рехабилитация на вида.

© София Лопес Манан

Проследявайки птиците с GPS устройства, учените са установили, че периметърът на кондорите често се простира на стотици километри от мястото, където са били пуснати. Той обхваща сухите, скалисти склонове на Андите, зелените морски брегове и всичко между тях. С отглеждането, спасяването и освобождаването на повече кондори този диапазон ще продължава да се разширява и екипът ще знае кои зони са най-важни за защита.

© София Лопес Манан

Националното географско дружество, посветено на осветяването и защитата на чудото на нашия свят, финансира работата на изследователката София Лопес Манан. Научете повече за подкрепата, която Националното географско дружество оказва на Обществото на изследователите, които защитават застрашени видове, включително като привличат вниманието към тях.