Лазаровден и Връбница – най-жизнерадостните празници на пролетта

[Българска страница]

16.04.2022 • България • •  • от Ани Манева •

Един от най-жизнерадостните празници на пролетта е денят, в който момите лазаруват.

https://www.nationalgeographic.bg/a/lazarovden-i-vrbnica-nai-zizner...

Лазарки, Габрово, България, 8 април 2017 г.

© Източник: iStock

Лазаруването е общобългарски обичай, известен в почти цялата българска етническа територия, както и сред компактните групи български заселници в чужбина. Това е задължителна обичайна норма за всички подрастващи момичета и преломен момент, в който момичето става мома и може публично да се момее, да има любим, да се омъжи. В българската традиция Лазаровден е празник и на нивите, пасищата и горите. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.

Лазарските обичаи се изпълняват от момичета на възраст от 5 - 6 до 10 - 12 години. С началото на великденските пости те започват да се подготвят за празника, като разучават лазарските песни и игри. На места в Тракия и Родопите лазаруването се провежда в две последователни съботи. През първата събота лазаруват малките момиченца, а през втората девойките. Затова тези два дни са известни като Малък Лазар и Голям Лазар.

От рано сутринта до обяд малките лазарки обикалят домовете, пеят и играят, а стопаните ги даряват с яйца (по-рядко с дребни пари), които събират в кошнички.

На Голям Лазар (Лазаровден) големите лазарки се обличат в невестински костюми, взети от наскоро омъжени жени и носят накити, които имат обреден характер. За разлика от малките лазарки, те изпълняват специфични обредни игри, съчетани с извънредно богат репертоар от лазарски песни. Изборът на песните е в зависимост от посетения дом, от членовете на семейството и по професионален признак (за овчар, свещеник и т.н), от желанието на домакините.

Лазарките възпяват младата булка с бебе на ръце в дома, пеят за любовта на моми и ергени, за младоженеца, за красотата и достойнствата на невестата, за радостта ѝ с любимия мъж и свидни рожби, за голямото сговорчиво семейство, за богатството и гостоприемството на домакина.

А бре Бое, бело Бое,

тука ли си, дома ли си?

Я отваряй равни двори,

равни двори, чемшир порти,

да ти влязат лазарници...

 

Ой, Лазаре, Лазаре!

Чудно дърво чудновато:

вършето му дор небо,

листата му чисто злато

род родило две ябълки!

Щото било чудно дърво -

това било тежка сватба;

щото било две ябълки -

то си било до млади,

до два млади под два венци.

 

Ой, Лазаре, Лазаре,

тука са ни казали,

че има мома и ерген.

Я момата женете,

я момъка годете:

доде е вино червено

и тая бистра ракия...

Заедно с лазаруването, системата на лазарските обичаи и песни включва още няколко особено интересни и старинни обичая – буенец (боеник), лазарова булка, кумичене.

Обредният танц боеник

Докато лазарките пеят на двора, разделени на групички от по две момичета, те изпълняват и своя ритуален танц, наричан боеник, като размахват пред себе си големи бели лазарски кърпи. Стопанката подканя лазарките да подскачат високо и да потропват силно с крака, за да пораснат посевите високи и да се плодят домашните животни. (Р Попов)

Обичаят лазарова булка

В Източна България лазарките си избират боенек и лазарова булка. Боенек става някоя пъргава и несрамлива девойка, която обличат в мъжки дрехи. На главата си носи калпак, а в ръката си държи тояга или брадва - тя изпълнява ролята на младоженец (зет). По-малко на възраст момиче, с живи родители, изпълнява ролята на лазаровата булка, чиято глава се покрива с бяла или червена кърпа (було). Така лазарките обхождат къщите, като не влизат в онези, където има покойник и от смъртта му не е изминала пълна година. (Р. Попов)

Обичаят кумичене

Обикновено на Връбница (Цветница) се изпълнява последният от лазарските обичаи - кумиченето. В празничната неделя преди обед лазарките си изплитат върбови венчета, с които отиват на реката или чешмата. Там ги нареждат върху тояга, която след това потапят в реката и пускат венчетата да плуват. Девойката, чието венче заплава първо, става кумица. До следващия Великден тя се ползва с особено уважение.

Веднага след избирането ѝ лазарките я отвеждат тържествено и с обредни песни до дома ѝ, където се устройва обредна трапеза, а песните продължават. До Великден лазарките говеят на кумицата (мълчат в израз на почит). На Великден лазарките посещават кумицата, като носят боядисани яйца и обреден хляб, украсен с яйце. Кумицата ги прощава, с което ги освобождава от говеенето. (Н. Колев)

Лазарските песни и обичаи активно битуват в живота на българите до първите десетилетия на XX век.

Свети Лазар

Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден (или Лазарница) е в чест на Свети праведни Лазар Четверодневни. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Според Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Бог казва „Лазаре, стани!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон на остров Кипър. Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Тъй като Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

Лазарска задушница

На Лазаровден се изпълняват и поминални обреди. Според народните вярвания в Североизточна България на Връбница разпускат (пускат) умрелите от гробовете. Устройва се Лазарската задушница, като израз на почитта към тях. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай и жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото просфори (малки питки квасен хляб, използван в православни и католически литургии) според броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница.

На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество. По време на св. Литургия на Лазаровден Църквата прославя Христос като Възкресение и Живот, който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар е утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.

На вечернята преди празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница, Вайя) се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Йерусалим.

На този голям православен и народен празник, първият от трите големи празника, свързани с възкресението на Христос, имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар, Лъчезара.