Короната на континента

[Българска страница]

01.09.2007 • Природа • •

https://www.nationalgeographic.bg/a/koronata-na-kontinenta

Със своите тюркоазени езера, канадски муфлони и трихилядници паркът на ледниците и езерата „Уотъртън“ винаги ще бъде приказно място.

© от Дъглас Х.Чадуик, снимки: Майкъл Мелфорд

Галерия | Короната на континента

Вижте 19 снимки

Националният ледников парк е мястото, където всичко бляскаво, силно и диво се сбира във висините: вълци и белоопашати планински яребици; бури, връхлитащи Големия северноамерикански вододел като вълни цунами и на чиито вятърни гребени се носят скални орли; изкривени 200-годишни дървета, високи едва колкото да скрият канадските муфлони; нетърпеливи диви цветя, които се провират през снега, за да покажат багрите си; блясък на стар лед; и мечки гризли. Да се скиташ сред върхарите е все едно душата ти да започне разговор с живата планета в действие.

Един участък от Скалистите планини се простира на практика без прекъсвания в продължение на 400 км от централните части на Монтана навътре в Южна Канада и предлага възхитителни гледки на всички, които имат видимост към него. Мнозина го наричат Короната на континента. Централното украшение в нея е Националният ледников парк, свързан с дивите области на юг и с Албърта и Британска Колумбия на север. Върховете му - високи до 3 км, обхващат 4000 кв.км площ от Монтана и 762 езера. Едно от най-големите започва от ледниковия парк, а лазурната му шир се простира в покриващия 500 кв.км сроден резерват - eзерния национален парк „Уотъртън" в Албърта, непосредствено отвъд границата. През 1932 г. двете съседни защитени области са обявени за първия международен парк на мира в света. През 70-те години и двете са издигнати до статута на международни биосферни резервати, а през 1995 г. международният парк на мира на ледниците и езерата „Уотъртън" беше отличен допълнително като част от световното наследство.

При създаването на парка през 1910 г. в него имало приблизително 150 ледника. Днес, когато човешката дейност бълва въглероден диоксид и метан, все по-топлият климат е свел броя на движещите се ледници до под 30. Дан Фейгри, еколог от Геоложката служба на САЩ, който работи в парка, казва следното: „Последният вероятно ще е изчезнал до 2030 г. най-късно."

Фейгри се сблъсква с по-належащи проблеми. Например: какво ще се случи с популациите от диви животни, които този парк се предполага да защитава? Какво ще се случи с фермерите и животновъдите надолу по течението на реките, които зависят от напояването, с общностите, които зависят от питейната вода, с рибарите - да не говорим за самата риба, - а дори и с далечните капитани на шлепове? Какво ще се случи, когато изчезнат ледниците и постоянните снежни полета, които досега са били надеждни източници на вода до края на лятото?

„Да се надяваме, че данъкоплатците и политиците разбират, че националните паркове са нещо много повече от красиви пейзажи и места за отмора - казва Фейгри. - Те са в безценна услуга на екосистемите. Освен това са важни наблюдателни пунктове - едни от много малкото места, където можем да разпознаем сигналите за промяна в природата в иначе незасегната от модерното развитие среда."