Как Игнажден е свързан със зимното слънцестоене?

[pagina străină]

Днес, 15:35 • България • •  • от Ани Манева •

https://www.nationalgeographic.bg/a/zimno-slncestoene-21-dekemvri

Зимното слънцестоене, когато е най-късият ден в годината, поставя началото на астрономическата зима. Тази година, в Северното полукълбо, тя започва на 21 декември в 17:59 ч. българско време.

© Илюстрация: IStock

Продължителността на светлата част от денонощието в София ще бъде девет часа, две минути и 18 секунди (09:02:18).

В столицата Слънцето ще изгрее в 7:53 ч., а ще залезе в 16:52 ч.

Във Варна Слънцето ще изгрее в 7:37 ч., ще залезе в 16:36 ч. и ще продължи осем часа, 58 минути и 51 секунди (08:58:51).

В Пловдив Слънцето ще изгрее в 7:46 ч., ще залезе в 16:52 ч. и ще продължи девет часа, шест минути и 51 секунди (09:06:01).

Българите отбелязват зимното слънцестоене на 20 декември с Игнажден

Както повечето древни народи, и славяните разделяли годината според движението на Слънцето и Луната. С идването си на Балканския полуостров, те запазват това двойно деление, отбелязвано в българския народен календар като зима – от Димитровден до Гергьовден, и лято – от Гергьовден до Димитровден.

Старите календарни празници на българите имат слаба връзка с църковния календар. Те показват наличие на една практическа основа, която чрез магически действия и думи цели предпазване от болести и нещастия. Честванията на нашите предци са били устроени главно в зависимост от стопанския календар на земеделското и скотовъдното население.

Зимната календарна обредност обхваща обичаи и обреди, които се извършват през зимния цикъл на годината (декември – февруари), който според някои етнографи започва с Игнажден (20 декември).

Християнския светец Св. Игнатий Богоносец и народният празник Игнажден

Св. Игнатий Богоносец бил сред най-добрите ученици на Св. Апостол Йоан Богослов, заради което е ръкоположен за втори епископ на Антиохия (дн. Антакия, град в Южна Турция). При управлението на император Траян Св. Игнатий е отведен в Рим, където е хвърлен на зверовете и разкъсан от тях в началото на II век.

Българите наричат този голям християнски празник Идинак (Северна България), Идинажден, Идинатя (Родопи), Полаз (Котленско), Млада година и др., когато се извършва обредът полязване. Цялата обредност на този ден се основава на инициалната магия, на магията на първия ден, свързана с мита за раждането на новото Слънце (или Младия Бог) и отбелязваща новото начало. Тази обредност е календарно свързана с деня на зимното слънцестоене.

(По време на зимното слънцестоене Слънцето се издига най-ниско над хоризонта. Това събитие се случва на 21 или 22 декември, а не на една и съща дата всяка година, тъй като продължителността на слънчевата година не съвпада точно с календарното време.)

Гостът полазник

На Игнажден стопаните следят първият човек, който ще прекрачи прага на дома им. Ако гостенинът е добър и заможен, и задаващата се година ще е добра и плодородна.

Според обичая, преди да влезе в къщата, полазникът трябва да събере трески и съчки край дръвника на двора, които след това занася при домашното огнище. Над купчинката гостът изговаря думите “пиу-пиу”, а домакинът поръсва с орехи и сушени плодове, като нарича “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер цели да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашните птици. След това полазникът разравя огъня така, че да изхвръкнат много искри и благославя: “Колко искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в къщата!”

В Западна България стопанката подава на госта-полазник решето с различни семена в него, които той символично засява наоколо, като нарича: “Нека се роди много просо, царевица, ечемик и пшеница!” След като изпълни тези ритуални действа, гостенинът се кани тържествена на трапезата, където се гощава обилно. Стопаните черпят полазника с ракия и вино, дават му специален игнатски кравай и баница. Ако годината се случи изобилна, на следващата година те канят отново същия полазник пръв да споходи дома им (Р. Попов).

Мъчниците

Според християнските представи родилните мъки на Богородица започват от Игнажден и продължават до Коледната нощ. Затова дните от Игнажден до Коледа са наричани Мъчници. Мъчниците са особено почитани от младите невести и бременните жени, които не похващат никаква работа през този период, за да имат леко раждане.