Меркурий - планетата на крайностите

[pagina străină]

25.11.2020 г.

НОВИНИ

https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=5738

Тази снимка показва Басейна Калорис, който с диаметъра си от 1525 км е най-големият известен досега кратер в Слънчевата система.
Снимка: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Carnegie Institution of Washington

Научете повече за първата планета в нашата Слънчева система.

от Victoria Jaggard, National Geographic

Орбитата на малката планета е ексцентрична с разстояние до Слънцето вариращо от 47 до 70 милиона километра. Ако можехме да застанем на изпепеляващо горещата повърхност на Меркурий, когато се намира най-близко до Слънцето, то би изглеждало три пъти по-голямо отколкото го виждаме от Земята.

Температурата на повърхността на небесното тяло стига до 430 градуса по Целзий. Тъй като планетата няма атмосфера, която да задържа топлината, нощните температури могат да паднат до минус 170 градуса по Целзий.

Поради изключителната близост на Меркурий до Слънцето трудно е планетата да се наблюдава директно от Земята: вижда се само за кратки периоди преди изгрев. Дълго време учените смятали, че едната страна на Меркурий винаги гледа към Слънцето, но през 1965 г. астрономите открили, че планетата се върти три пъти на всеки две орбити. Меркурий се завърта около Слънцето на всеки 88 дни и се движи през космоса с близо 50 километра в секунда, което е по-бързо от всяка друга планета. Продължителността на деня на Меркурий е равна на 58.646 земни дни.

 

По следите на несъществуващата планета Вулкан

Вместо атмосфера Меркурий притежава тънка екзосфера състояща се от атоми, които бързо отлитат в космоса. Газовото съдържание е главно атомен кислород и газообразни калий и натрий. Поради тънката екзосфера на планетата няма вятърна ерозия и метеоритите не изгарят както се случва при атмосферите ма други планети.

Повърхността на Меркурий много наподобява тази на земната Луна – осеяна е с много кратери, получили се в резултат от сблъсъка с метеорити и комети. Басейът Калорис, едно от най-големите образувания на Меркурий,  има диаметър от около 1525 километра. Образувал се е от удар с астероид и е един от най-големите кратери в Слънчевата система.

През следващите половин милиарда години планетата се свила и външната й кора станала достатъчно здрава, че да не позволява на магмата да стига до повърхността - това сложило край на геологическата й активност.

Меркурий е втората най-малка планета в Слънчевата система след Плутон. Тя е и втората по плътност планета след Земята с голямо желязно ядро с радиус 1800- 1900 километра – около 75% от планетния радиус. Външната обвивка на Меркурий, която може да се сравни единствено с външната обвивка на Земята (наречена мантия) е дебела едва 500-600 километра. Магнитното поле на Меркурий се счита за миниатюрна версия на земното, но учените все още не знаят каква е силата му.

Първият космически апарат стигнал до Меркурий е „Маринър 10“, който е заснел около 45% от повърхността. През 1991 г. при изследвания, направени със земен радар, астрономите установили, че кратерите на полюсите на Меркурий съдържат замръзнала вода. Най-дълбоките кратери са постоянно защитени от слънчева светлина, така че температурата никога не се повишава достатъчно, за да разтопи леда.

Втората мисия на НАСА с име МЕСИНДЖЪР (на английски: MESSENGER, съкращение от MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging) е изстреляна на 3 август 2004 г. От март 2011 г. тя обикаля планетата за да намери отговорите на ключови въпроси като състав на планетата, структура на ядрото, магнитно поле и материали на полюсите. Мисията приключва през април 2015 г. с планиран сблъсък на повърхността на планетата.