Съвременните хора са мигрирали в Европа на 3 вълни твърди ново проучване

[Българска страница]

05.05.2023 • Наука • •

https://www.nationalgeographic.bg/a/svremennite-xora-sa-migrirali-v...

Съвременните хора са мигрирали в Европа на три вълни, предполага „амбициозно и провокативно“ ново проучване: преди 54 000, 45 000 и 42 000 години.

Доказателства за най-ранната миграция на sapiens в Европа са открити в Grotte Mandrin (пещерата в центъра на снимката) в Средиземноморска Франция.

© Лудовик Слимак

Дълго време се смяташе, че съвременните хора са се осмелили да навлязат в Европа преди около 42 000 години, но наскоро анализирани инструменти от каменната ера опровергават тази идея.

Нашият вид, Homo sapiens, се е появил в Африка преди повече от 300 000 години, а (анатомично) съвременните хора са се появили преди най-малко 195 000 години.

В продължение на години най-старите потвърдени признаци на съвременни хора в Европа бяха зъби на около 42 000 години, които археолозите откриват в Италия и България. Тези древни групи вероятно са били протоауриняци – най-ранните членове на ауриняците, първата известна култура на ловци и събирачи в Европа.

Според проучване от 2022 г. обаче, зъб, намерен в Grotte Mandrin (пещера в долината на Рона в Южна Франция), предполага, че съвременните хора са живели там преди около 54 000 години. Това предполага, че Европа е била дом на съвременните хора около 10 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега.

В проучването този фосилен зъб се свързва с каменни артефакти, които учените преди това наричат неронски по името на намиращата се в близост пещера - Grotte de Néron. Неронските инструменти включват малки кремъчни върхове на стрели или копия и не приличат на нищо друго, открито в Европа от това време.

Сега Лудовик Слимак, археолог от Университета в Тулуза във Франция, твърди, че друга вълна от съвременни хора може да е навлязла в Европа между 42 000-годишните протоауригнаци и 54 000-годишните неронианци. „Това е задълбочено пренаписване на историческата структура на [пристигането] на sapiens на континента“, казва за Live Science Слимак, който описва подробно идеите си в проучване, публикувано на 3 май в PLOS One.

Доказателства от каменната ера

Слимак се фокусира върху група или "индустрия" от каменни артефакти, открити преди това в Леванта, източносредиземноморския регион, който включва съвременните Израел, Палестина, Йордания, Ливан и Сирия. Учените отдавна смятат, че Левантът е ключов вход за съвременните хора, мигриращи от Африка.

Когато Слимак сравнява неронските инструменти от Grotte Mandrin с индустрията от приблизително същия период от обекта Ksar Akil в Ливан, той открива забележителни прилики. Това предполага, че двете групи всъщност са една и съща, като с течение на времето левантинската група се разширява в Европа. Много по-младите артефакти от протоауриняци също имат много подобни двойници в Леванта от култура, известна като ахмарска, отбеляза Слимак.

„Изградих мост между Европа и популациите на Източното Средиземноморие по време на ранните миграции на sapiens в континента“, казва Слимак.

Той открива също хиляди съвременни човешки кремъчни артефакти от Леванта, съществували в периода, известен като ранен горен палеолит, между Ксар Акил и ахмарската култура. Това го провокира да търси възможни двойници на тези артефакти от съвременни хора в Европа.

Каменни артефакти от европейска индустрия, известна като шателперонска (Châtelperronian), силно наподобяват съвременни човешки артефакти, наблюдавани в ранния горен палеолит от Леванта. Освен това предметите от Châtelperronian датират отпреди около 45 000 години или между тези на неронците и протоауриняците. Учените обаче често са смятали шателперонците за неандерталци.

Сега Слимак твърди, че шателперонците всъщност формират втора миграционна вълна от съвременни хора в Европа. „Имаме тук, и за първи път, сериозен кандидат за не-неандерталски произход на тези индустрии“, казва Слимак.

Този нов модел на модерно човешко заселване на Европа е „амбициозен и провокативен“, казва Крис Стрингър, палеоантрополог от Природонаучния музей в Лондон, който не участва в новото проучване. „От известно време се трупат доказателства, че е имало няколко ранни разселвания на Homo sapiens в Европа преди добре засвидетелстваното, свързано с ауриняците, преди около 42 000 години.“

Бъдещи изследвания могат да помогнат за потвърждаване или отхвърляне на тази нова идея. „Виждам, че тази статия генерира редица изследователски проекти, които да я подкрепят или опровергаят“, казва Кристиан Трайън, палеоархеолог от Университета на Кънектикът, който помага за превода на новото изследване. „Сега хората трябва да погледнат някои от археологическите обекти тук с критичен поглед, за да видят дали виждат същите технически подробности, докладвани от Слимак. Подозирам, че това е началото на дълъг процес.“