На 19 февруари 1882 г. е положен първият камък на „Свети Александър Невски“

[pagina străină]

19.2.2020 г.

НОВИНИ

https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=7254

Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев.
Снимка: БГНЕС

На 19 февруари 1882 г. е положен основният камък на храма „Свети Александър Невски“.

Това става на четвъртата годишнина от освобождението на България от турско робство, която по стар стил се отбелязва на тази дата.

Още по време на Учредителното събрание през 1879 г. известният български политик Петко Каравелов прави предложение за „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“.

Храмът е изграден с народни дарения, събрани са 1 900 000 лева. Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев. Строителството започва през 1904 г. и завърша през 1912 г. Цялостното строителство излиза 5,5 милиона лева. Храмът е осветен на 24 август 1924 г.

„Свети „Александър Невски“ е построен в неовизантийски стил и впечатлява всички със своите позлатени куполи. Камбанарията на храма с кръста е висока 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва.

Храмът е кръстен на руския княз Александър Невски, който разбива Тевтонския орден през XIII век. Той е провъзгласен за светец от Руската православна църква и е патрон на император Александър Втори, който води Руско-турската война от 1877-1878 за освобождението на България. През 1953 г. храмът „Александър Невски“ е обявен за патриаршеска катедралa.

По време на Първата световна война България и Русия воюват на страната на различни лагери и правителството на Васил Радославов взема решение за неговото преименуване - „Св. Св. Кирил и Методий“.

По-късно името му отново е възстановено. През 1953 г. храмът „Александър Невски“ е обявен за патриаршеска катедрала, а от 1955 г. - за паметник на културата. С площта си от 3170 м² при построяването си той се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканите. /БГНЕС