Стоян Заимов - комитата-патриот, който ни завеща “Миналото"

[Българска страница]

https://www.nationalgeographic.bg/a/stoyan-zaimov-komitata-patriot-...

12.08.2023 • България • •

<strong "="">На 12 август 1853 г. е роден Стоян Заимов, революционер, апостол на Априлското въстание, учител, общественик, писател. Автор е на поредицата “Миналото” - белетристични и исторически очерци за дейността на българските тайни революционни комитети. Със своите “живи свидетелства” на националноосвободителните борби на нашия народ през епохата на Възраждането, наред със Захари Стоянов, полага основите на българската модерна мемоарна традиция.

Стоян Заимов (1853 - 1932).

© Wikimedia Commons / Димитър Карастоянов (1856–1919)

“България, онзи-деншна турска робиня, днес е господарка на балканите и самотворка на съдбините си. - Черна робиня на миналото, днес тя е героиня на сегашното. - Вчерашна мъченица на Азиатеца, днес тя е любовница на Европееца!...

Да, не е лъжа: България днес е и свободна, и съединена!...... Веригите на политическото робство са свалени веч от нейната измъчена снага; ръцете и краката ѝ са развързани!.... Може сама да нарежда вътрешните си дела; може сама да се бори с грозната си съдбина!.... Сама да си постила: или казанлъшки рози, или “магарешки тръне”.

Да, веригите на робството са снети!....

Но кой свали от юначната снага на българския народ веригите на мръсното робство?

- “Братушките” - ще отговори всеки радомирски шоп.

- “Царе-градската конференция” и “Лондонския протокол” - ще отговори всеки протестански поп.

- “Клането, страшното клане” - ще отговори село Батак.

- “Въстанието, въстанието” - ще отговори чепинския помак.

- “Българския таен революционен комитет” - ще отговори всеки стар “комита” - патриот.

И радомирския шоп, и протестанския поп, и село Батак, и чепинския помак, и стария комита-патриот – всеки един от тях казва по една истина, с факти доказана. Горните пет истини, скопчени една с друга, като халки, образуват историческата верига на ония политически събития, които изтръгнаха Майка България из тиранските обятия на “османовата империя”.

<em "="">Из “Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов”, Стоян Заимов, 1895 г.

Стоян Заимов - по стъпките на "комитата"

Стоян Стоянов Заимов е роден в село Рупките, община Чирпан, област Стара Загора. Баща му, на когото е кръстен, е убит и ограбен от турски разбойници на връщане от Цариград, където карал животни за продажба.

Стоян се ражда три месеца след смъртта на баща си. Учи в класното училище в Стара Загора, където се запознава с Левски. Става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК).

През следващите две години завършва педагогически курс в Пловдив и е учител в българското мъжко училище в Хасково. Между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. Заловен е и осъден на заточение в Диарбекир, Мала Азия. На следващата година успява да избяга от там и се установява в Румъния.

Запознава се с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на БРЦК му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото Старозагорско въстание (1875). Пръв помощник му е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и Заимов се връща в Букурещ.

Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание (1876). Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но след потушаването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако, Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) , той се завръща в България.

Завършва Педагогическия институт в Москва (1882). Учителства в Шумен (1882 – 1884), Варна (1884 – 1885), Кюстендил (1888 – 1895) и София (1898 – 1901). През 1892 г. е избран за председател на комитета „Цар Освободител Александър ІІ“, чиято основна задача е да събере средства за построяване паметник на Александър ІІ и дом за българските ветерани, поборници и опълченци. В периода 1903 – 1907 г. комитетът изгражда паметника на цар Освободител в София, Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, превръща в музеи къщи в Плевен, Пордим, Г. Студена и Бяла. През 1895 г. става член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства.

Основава сп. „Училищен преглед“ (1896 – 1949). Директор е на Народната библиотека в София (1903 – 1908). От 1908 г. до смъртта си живее и работи в Плевен, където е назначен за директор на Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници.

Баща е на генерал-полковник Владимир Заимов.

Стоян Заимов оставя богато, исторически значимо книжовно наследство:

• “Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870 – 1877 година” (1884 – 1888);
• “Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника“(1895, 1897);
• “Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов” (1895);
• “Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 – 1877 г. Кн. I-III (1898 – 1899), второ, преработено и допълнено издание;
• “Светите места на признателна България”, ч. 1 и 2 (1912).

Умира през 1932 г. в Плевен. Днес къщата му в града е превърната в музей „Стоян и Владимир Заимови“, в близост до която се намира Паметникът - гробница на Стоян и Владимир Заимови, изграден през 1960 г.