2 юни - Ден на Ботев и на загиналите герои за България

[Българска страница]

02.06.2023 • Цивилизация • България • •

https://www.nationalgeographic.bg/a/8801-2-yuni-denyat-na-botev-i-n...

Всяка година на 2 юни отдаваме почит на големия поет революционер Христо Ботев и всички други герои, дали живота си за свободата на България.

Христо Ботев (1848 - 1876).

"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."

Христо Ботев, в. "Знаме", 13 юли 1875 г.

Когато пише това, едва 27-годишен, дали Ботев с неговата чувствителност не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година - на 1 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.

Но с отдадеността си на България, едва ли е подозирал, че денят на неговата героична и трагична гибел ще продължи през столетията, за да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали своя живот на Отечеството.

Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, съчетан с изключителен поетически и журналистически талант.

Галерия | Христо Ботев между легендата и историческата истина

Вижте 9 снимки

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва Калоферското училище.

Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.

Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. (1 юни нов стил) е последният тежък бой - привечер след сражението под връх Камарата, куршум пронизва Ботев и той умира на място. Тялото му, останало непогребано, е открито на следващия ден (2 юни стар стил).

Едва ли когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър" Ботев е предполагал, че невероятното му слово "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име.

А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане Денят на Ботев.