Нощта на Робърт Бърнс

[Българска страница]

18.01.2023 • Пътеписи • •

https://www.nationalgeographic.bg/a/noshhta-na-robrt-brns

Пътепис от Елена Дичева

Гледка от върха на монумента в Алоуей, издигнат в чест на Робърт Бърнс.

Едва ли националният празник на Шотландия, в чест покровителя ѝ - Свети Андрей, може да се сравни с празненствата, обезсмъртяващи любимия ѝ поет - Робърт Бърнс.

Но тези празненства отдавна са преминали границите на Великобритания, чествани от всеки, докоснал се някога до магичните му слова.

Слова, съживили спомени и легенди от историята на Шотландия, възпели величествената ѝ природа и осмели пошлото на деня.

Първородният син в семейство на бедни фермери, надали е предполагал, че стотици години по-късно името му ще бъде синоним на цяла една нация.

Алоуей, родното място на поета, както и днес е обвито в онази магия на невидимото, вдъхновила младия Робърт.

Първите писмени данни за района датират от XIII век, когато земята около Алоуей официално e дадена за ползване от селяните с указ от крал Александър II - първият и последен шотландски монарх, стигнал със своята армия брега на Дувър.

В покрайнините на Алоуей - родното място на Робърт Бърнс.

Но от неписаната история, предавана от уста на уста през поколенията и стигнала чак до нас, научаваме, че мястото е било познато още от древността с лечебния си извор и с това, че е посетено от Свети Мънго, покровител на Глазгоу.

То просперирало векове наред и осигурявало на живеещите там сносен живот до началото на Индустриалната Революция.

Техническият напредък и новият строй изправят малкото градче пред тотален финансов колапс. Намирали някога препитание в земеделие и животновъдство, стотици хора от района се изселват към големите градове в търсене на по-добър живот и нови перспективи.

И тогава като месия се появява Уилям Патерсън - един от основателите на Английска банка, гарантиращ новия рай и нови перспективи в далечна Панама.

Само за няколко месеца са събрани близо половин милион (в днешна равностойност) британски паунда. Първите смелчаци отплуват на пет кораба, натоварени с какви ли не ненужни джунджурийки с крайна точка на акустиране Дариен в Панама и цел раждането на една нова и успешна Шотландия на Карибите.

За жалост начинанието завършва катастрофално. Ситуацията е безпрецедентна и така започва даването на земя под аренда в Шотландия, в което се включва и бащата на Робърт Бърнс.

Начинание, завършило с пълен неуспех, както за бащата, така и за неговия син. Но пък дало възможност на поета да опознае добре нравите на силните на деня в тогавашното общество и отношението им към обикновения човек, нямал щастието да се роди със сребърна лъжичка.

След дълъг ден на пътуване и многото информация, която съм изчела, най-накрая пред очите ми е родната къща на Шотландския Бард, както е известен Робърт Бърнс.

Дом, построен от баща му и доста модерен за времето си, притежаващ стъклени прозорци и отделни входове за хора и добитък.

Родната къща на Робърт Бърнс.

Есенният ден е повече от благосклонен към мен и малката група туристи, дошли да зърнат къщата на семейство Бърнс.

Дом, претърпял незначителни промени през последните няколко столетия. Приповдигнато ми е. Сбъднала съм още една мечта.

Напускайки старата къща, пазеща какви ли не спомени от отминали времена, се насочвам към новия и модерен музей в чест на единствения човек, чийто лик “Кока Кола” някога е поставяла на своите бутилки.

През 2009 г. в UK (Обединеното Кралство) са продадени милиони от тях, ознаменуващи неговата 250-годишнина.

Пътеката на Поета, водеща към музея, е осеяна със скулптури и красиви ветропоказатели, дело на известни британски творци и пресъздаващи сцени и герои от известната творба на поета Tam O Shanter.

Минавайки край древната църква, вдъхновила Бърнс за едноименната му творба, като че виждам кикотещите се вещици, танцуващи с дявола и грохота от копитата на вярната му кобилка.

Витражите на старата постройка са впечатляващи. В двора ѝ е погребан бащата на Робърт Бърнс, чиято надгробна плоча обаче не е оригиналната. Не от днес и вчера са колекционерите на реликви и само можем да гадаем в кой дом и къде точно са били отнесени каменните отломки.

Камъкът е инструктиран с епитафия (кратко слово), лично написана от любимия шотландски поет. Освен баща му и други представители на семейство Бърнс, старото викторианско гробище е приютило и още личности, намерили или търсещи покой, чиито надгробни плочи са украсени с интересни и загадъчни символи.

Разходката ме отвежда до модерния музей, построен не много отдавна и реновиран съвсем наскоро (2020 г.). И не мога да подмина семейство красиви лабрадори, които, разбирам, са известни не само в Шотландия, но са и горди европейски шампиони.

Любезните им собственици дори ме канят на техните следващите изяви някъде из Албиона.

С радост приемам поканата и без да губя и минута от почти отиващия си вече ден влизам в музея, който се оказва изключително интересен. Той е пълен с негови лични вещи, най-богатата колекция в света от негови ръкописи и какви ли не интерактивни чудатости, които превръщат посещението ми в незабравим празник.

Талантът и вродената му интелигентност не остават незабелязани от баща му, който, макар и в незавидно финансово състояние, успява да предложи на сина си най-доброто образование, на което е способен.

Освен боравещ отлично с английски, шотландски и латински език, Робърт усвоява и тайните на точните науки, което ще му помогне години наред да си вади хляба като данъчен инспектор.

Неотменен помощник на баща си във фермата, от дете прекарва голяма част от времето си сред природата.

Майка му, неизчерпаем извор на стари шотландски песни и предания, запалва у него искрата към древната и славна история на родината му, което по-късно превръща самия него в шотландски символ.

Но преди това да се случи, съдбата го праща в прегръдките на не една и две хубавици.

Любовта му към жените и плътските наслади е легендарна.

По едно и също време се озовава с дете от прислужницата си, както и с любовта на живота си - Джийн Армър, очакваща близнаци.

Скандалната сама си по себе си ситуация донесла и тотален финансов колапс в делата му.

В главата му се заражда идея да отпътува към топлите Кариби и по-точно към Ямайка, където да си търси късмета и евентуално да забогатее.

За наша радост това никога не се случва.

Като че се намесва самото провидение.

Първата му книга от около 200 страници на шотландски език, издадена с помощта на приятел през 1786 г. и преиздадена на следващата година, бележи нечуван успех и пред него се отварят вратите на висшето общество.

С взето назаем пони напуска родното градче и два дена по-късно се озовава в Единбург.

Домовете на богатите го очакват.

Като на лента оживява пред очите ми краткият му живот.

В богатата музейна експозиция забелязвам и книга - “Творчеството на Робърт Бърнс” в превод на руски.

По спомени от училище се сещам колко е бил обичан в родината на Пушкин, Толстой, Достоевски, които пък за жалост от тази година (2023 г.) няма да намерят място в учебния материал по литература за учащите след шести клас в Украйна.

Великите руски класици, надявам се само временно, ще отстъпят мястото си на Робърт Бърнс.

Напускайки музея се подкрепям с чаша силно кафе и не мога да пропусна да си купя бутилка уиски “Робърт Бърнс”, създадено в една от малкото останалите независими дестилационни производства на близкия и магичен остров Арън. Остров, който със сигурност поетът е зървал при добро време, макар че не е известно някога да го е посещавал.

Остров Арън и дестилационният цех, където се произвежда уиски, носещо името на поета

Немалка щеше да е радостта на известния по цял свят шотландец, обичал толкова много родната си огнена вода, ако знаеше, че един ден едно от любимите му питиета ще носи неговото име.

Отново съм сред прекрасната природа на Алоуей, където в чест на поета е издигнат величествен монумент - един от хилядите по света.

Изграден е по всички правила на масонската архитектура, в чието братство самият е посветен от 23-годишната си възраст.

След кралица Виктория и Христофор Колумб, Робърт Бърнс е следващият, държащ първенството по издигнати паметници по света в чест на нерелигиозно лице.

Стигнала съм под купола, поддържан от девет коринтски колони, символизиращи деветте музи в древногръцката митология, а под мен като на длан се е разпростряла любимата земя на поета.

Парче земя, заради която се връща от големия град и до края на дните си не спира да възпява и където прекарва остатъка от живота си с любимата жена.

Красотата на заобикалящото го, първите трепети на младостта и съпровождащите я страсти са възпети в първата му песен "Хубавата Нел". Те са последвани от около още 300 на брой... Но освен любовта и природата, Бардът възпява приятелството и славната история на Шотландия.

Той е смятан и за един от основоположниците на операта.

Вниманието ми е привлечено от красива стара сграда, която както разбирам сега е хотел и ресторант, построен за удобство на стичащите се от цял почитатели на Робърт Бърнс.

Първият построен хотел в Алоуей - Brig o Doon.

За жалост този ден достъпът до сградата ми е отказан поради частно събитие, протичащо вътре.

Но пък никой не ме спира да мина по стария мост - Brig o Doon, където героят на Робърт Бърнс, Там, се спасява от подгонилата го вещица, макар кобилката му Мег да остава без опашка.

Напуснал твърде рано тленното тяло, до днес се спекулира за причините, довели до смъртта му. Главен виновник за това е първият му библиограф Джеймс Къри, човек, който не е познавал добре Робърт Бърнс и не взел под внимание заболяването, от което поетът стардал през целия си живот - вроден ревмокардит.

Но, макар отдавна напуснал ни, 25-ти януари е хубав повод отново да се сетим за един от най-великите шотландци и да почетем неговата памет.

Традиция, белязала началото си в петата годишнина от смъртта на поета и започната от група негови приятели.

Вечерята започва със стихотворение, благославящо храната на нашата трапеза. За пръв път произнесено лично от поета на събитие, организирано от графа на Селкирк и оттам станало познато като Selkirk Grace:

Some have meat and cannot eat,
Some cannot eat that want it;
But we have meat and we can eat,
So let the Lord be thankit.

След това, под съпровод на гайда, в сребърен прибор се поднася ястието хагис. Приготвено е от агнешки дреболии, овесени ядки, лук и подправки, врели в шкембе.

Домакинът за вечерта разрязва любимата на цяла Шотландия храна със специален за целта нож, наричан кортик и рецитира “Обръщение към хагиса”.

Събралите се хапват хагис, придружен с картофи и пюре от жълта ряпа, доволно прокарвани с уиски.

Предварително избран участник в празненството вдига наздравица към присъстващите дами със закачливо послание, което му бива върнато от жената, с най-пиперлив език.

Събралите се почитат паметта на поета с рецитал на негови стихотворения, песни, разговори за живота и творчеството му.

Вечерта завършва с любимия стих на милиони по света, въпреки че на български е преведен с щедра доза авторска свобода:

За старата любов

Кога и кой ще измени

на старата любов?

На миналите златни дни

и старата любов?

За старата любов — докрай!

За миналите дни!

Ти чаша нежност ми подай

за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха

на тия равнини.

И с тебе двама към върха

вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан

реки и планини.

И раздели ни океан

след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.

Ръката ми хвани.

Налей от старото вино

за миналите дни.

Налей и чашите не брой.

Догоре ги пълни.

Да пием с тебе, друже мой.

за миналите дни.

За старата любов — докрай!

За миналите дни!

Ти чаша нежност ми подай

за миналите дни!